Отделът „Ботаника” при Регионален природонаучен музей в Пловдив съществува още от откриването на музея (1955 г.). Първоначално за основа при изграждането му, както и на целия музей, са послужили материалите от богатия енциклопедичен музей на бившия Френски колеж в Пловдив. 


Експозиция. Откритата през 1955 г. ботаническа експозиция, съгласно с тогавашните разбирания и изисквания, почти изцяло е била подчинена на изучавания в училищата и в учителските институти материал по ботаника: основни положения на мичуринското учение; морфология на корен, стъбло, лист и цвят; систематика на растенията; плевелни и паразитни растения; видове и сортове културни растения и др.
От 1967 г. насам тази първа експозиция непрекъснато е освежавана и подобрявана. Събирани са материали в българската природа (най-вече от Южна България), подменяни са стари експонати, разработвани са нови теми, търсени са съвременни пространствени и художествени решения и т.к.н.

През 1986 г. обновителният процес е окончателно завършен. В сегашната експозиция, която в същност е съвършено нова експозиция, са разработени следните теми: „Еволюция и филогения на растенията”, „Систематика на растенията”, „Медицински растения”; „Богатствата на Южнобългарската флора”; „Изследователи на родопската и тракийската флора”; „Резервати и вековни дървета”; „Наши ядливи и отровни гъби”.

 

Хербариум. Началото на научния хербарий в музея е поставено с една колекция от около 6 400 хербарийни листа, наследени от Френския колеж в Пловдив и съставена с материали, предимно от чужбина. Сега, хербариумът притежава над 18 000 листа, разпределени в три колекции: „Българска флора” – с около 10 000 листа, с растения, произхождащи главно от Южна България; „Чуждестранни флори” – около 4 000 листа и „Хербариум на В. Стрибърни”, също с около 4 000 листа. И трите колекции са научно обработени и достъпни за ползване от специалистите. С оглед за по-доброто съхранявана и използване последните две колекции преди време бяха предадени безвъзмездно на Института по ботаника при БАН. Научният хербарий на музея е най-големия в системата на Природонаучните музеи в България и четвърти в страната (след хербариумите на Института по ботаника при БАН, Биологическият факултет на СУ „Св.Кл.Охридски” и Аграрен университет – Пловдив).

Голяма част от витрините са предвидени за систематиката на растенията. Ще бъдат експонирани хербарийни образци от българската флора. Освен хербаризирани растения във витрините ще има и снимкови материали, които отразяват характерни морфологически особености на съответните систематични групи.

Ще се аранжират и витрини представящи флората на Защитените територии и Защитените зони. Ще бъдат представени растителни видове включени в приложенията на Закона за биологичното разнообразие, Бернската конвенция, Червената книга на България и Директивата за хабитатите.

Ще бъдат изградени две витрини, разположени в средата на залата, където ще бъдат експонирани макети на видове от по-широко разпространените в България ядливи, отровни и консервационно значими видове гъби, подредени на екологичен принцип, както и основните видове лишеи, срещащи се в нашата природа. Предвидена е и витрина свързана с развитието на Ботаниката и основните принципи при събиране и изготвяне на хербарийни образци.

Ще се направят и няколко ландшафтни диорами и биогрупи за представяне на типовете природни местообитания и индикаторните и типични за тях растителни видове. Така създадените диорами ще служат за образователни програми с деца и студенти.

Представен е 3D модел на визия на залата.