Уважаеми посетители,
Работилница „Мартеничка, направена с любов“ кани малки и големи ученици, възрастни и най-възрастни почитатели да изработят от конци, вълна, камъчета, глина, дърво и стъкло мартенички за себе си, за приятели и роднини, за благотворителни цели – в помощ на нуждаещи се.
Изявата е за няколко часа, в които ще се отдадете на екстаза на природа и творец към ново съвършенство. Материалите са предоставени от организатора. Предварително записване е необходимо с оглед на малките групи – до 6 човека. За да се запишете за мартенската работилница, моля обадете се на телефон: 0899468919 – Елисавета Илиева. Посещението е в безплатен ден за музея, с което насладата от Зали Тропик – жуженето на щурци и пеперуди, пчели и насекоми би подбудило и вдъхновило пролетната радост във всеки от нас. Начало – 11 часа, следващ час – 13 часа. Акварелната част е свързана с актът на моделиране и идеалният вид върху хартиен лист – картон или пресована хартия на това красиво и идеалистично претворяване на живият устрем на природата и човека за отново възраждане на живота и преборването на препятствия и въздигане към нов подем и светлина. Връзката с различни текстове и послания е пряка и съпътства процеса н а творчество.
Мартеницата е традиционна част от украсата на дома и бита, облеклото и тялото на Балканите – в конкретика България и българското население от Европа, част от пожелания за 1 март за здраве и дълголетие с настъпващите възродителни процеси в природата и в дома ни. Мартеницата е изработена предимно от вълнени или памучни конци, хартиени и понякога стъклени, керамични, камъчета или скъпоценни метали, в два основни цвята ¬– бяла и червена, с което българи от цял свят се закичват всяка година през месец март – отбелязвайки празника Баба Марта. Номинирана от България, Северна Македония, Молдова и Румъния и вписана в представителния списък на ЮНЕСКО за елементи на нематериалното културно наследство на човечеството.
Най-известната легенда, свързана с появата на мартениците, отпраща тяхното начало при прабългарите и хан Аспарух. Смята се, че след победа над византийски войници хан Аспарух пише писмо, за да извести за успеха, и го връзва на гълъб с бял конец. По пътя си обаче гълъбът бил прострелян и леко ранен, затова когато пристигнал в българския лагер, конецът бил прошарен от кръвта му. Така възникнала мартеницата.
Българската традиция е свързана с древната история на Балканския полуостров и с всички земеделски култове към природата. Има много обичаи и празници, посветени на Баба Марта и идващата пролет. Най-известният обичай е закичването на хора, млади животни и плодни дървета с мартеница – усукани бяла и червена, вълнена или памучна нишка. На първия ден на месец март най-старата жена в семейството връзва на ръцете на децата мартеница за здраве и против уроки. С мартеница се украсяват сватбените китки и сватбеното знаме; с мартеница се кичи котлето, в което се дои първото мляко на Гергьовден ; с мартеница се завързват събраните на Еньовден билки.
Ръководител: Елисавета Илиева
Град Пловдив, Тел. +359 899468919
